ОТСАМ-НАТАТЪК :: РЪМОВЕН РОМАНС

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.07.2016 22:09 - РЪМОВЕН РОМАНС

Автор: assentassevjohn Категория: Изкуство

Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.07.2016 01:17

РЪМОВЕН РОМАНС

На Изабел, Любовта и Дъжда.

УСЕТИ ЛИ ОЧИТЕ МИ ДО ТВОИТЕ В ДЪЖДА?
И ПАРАТА, И КАПКИТЕ ПО ОБЩИТЕ НИ КЛЕПКИ...
УСЕТИ ЛИ КАК ТИХО ЗА РЪКАТА ТЕ ДЪРЖА,
ДОКАТО ТАЙНО СЕ ПОДСМИВАМЕ НА ТАЗИ ГЛЕДКА?
ЦИГАРАТА В УСТНИТЕ, ЕДИНСТВЕНА, ДОБРА,
КОЯТО СИ ПРЕДАВАМЕ С ВРЪХЧЕТА НА ПРЪСТИ...
СЪРДИТИЯТ ТИ СМЯХ, ЕДИН ОКАЛЯН КРАК
И КАК, ПОНЕСЪЛ ТЕ ВЕДНЪЖ НА РАМЕНЕТЕ СИ,
НЕ ЩЕ УСПЕЯ ДА ПОИСКАМ ВЕЧЕ ДА ТЕ ПУСНА...

ДОЧУ ЛИ МИ СЪРЦЕТО В ЗЕЛЕНИЯ РАЗКОШ,
НА КЛОНИТЕ ОЛЕКНАЛИ ОТ МАРАНЯ И РЕВНОСТ?
ПОТЪРСИ ЛИ ОБИДА В ПРАЗНИЯ МИ ДЖОБ,
КОЯТО ДА СВЕСТИ ПОЧИНАЛАТА НЕПОТРЕБНОСТ?
НЕ СЛОЖИ ЛИ РЪКА НА МОЯТА УСТА В МИГА,
В КОЙТО СМЯТАХ ТИ ДАМ НАЙ-ТИХАТА ЦЕЛУВКА?
НЕ БЕШЕ ЛИ ТИ СЯНКАТА, КОЯТО НЕ ПОСМЯ
ДА МИ ОТВЪРНЕ, ЧЕ ТОВА НЕ Е ПРЕСТРУВКА?!

ЦИГАРАТА ДОТЛЯ, ДИМЪТ СЕ ПОВЪРТЯ И ОТЛЕТЯ
ДА БЪРЗА ДА ТЕ ГОНИ ИЗ ПРОСТОРИТЕ ОТВОРЕНИ...

ДЪЖДЪТ СЕ РАЗВИЛНЯ, ПОГЪЛНА НИ С УСТА И НАПОИ
БЕЗ СВЯН С НАС ДЪРВЕТАТА ДО ЖАДНИТЕ ИМ КОРЕНИ.

СЪРЦЕТО ПРЕТУПТЯ, РЪКАТА ОНЕМЯ, И НЕ ПОТЪРСИ
С ВИНОВНИ ПРЪСТИ ВСИЧКИТЕ НЕЩА, НЕ СТОРЕНИ...

ОТМИНАХ САМ НАПРЕД, С ПРОГИЗНАЛА ДУША
И С ОЧИ ПРОКАПАЛИ ОТ ВЕЧНИ СПОМЕНИ...

ДО БОЛКА РАЗПИЛЯН, НАКАЗАН ЗА ТОВА,
ЧЕ ОТ ГОДИНИ ВЕЧЕ С ТЕБ ДОРИ НЕ СМЕ...
ГОВОРИЛИ.

Нагоре