- Господи, колко си пошла! - прихна от удоволствие и дори сам се задави от собствения си самодоволен, весел, и свободен, за първи път от около десетина години насам, искрен смях. - И да си те бях намислил такава, нямаше да успея чак толкова точно!

А пък нея смехът му видимо я опияняваше и я вдъхновяваше, и тя пред очите му се превръщаше в нещо по-красиво, по-меко, по елегантно дори и... Напълно друго!

- Не съм си представяла, че можеш даже да се усмихваш, а пък камо ли да се смееш така прекрасно!

- Прекрасно?! Аз?! - тука вече дори се повдигна на лакът, за да успее по-добре да се взре в очите й, за да разбере дали не го лъже. И не, не го лъжеше! Мислеше всяка една дума от тези, които каза така безотговорно и леко.

Нов напън смях го опияни почти до степен на безсъзнание.

- Знаеш ли...ъ-ъ-ъ... Лили?!

- Марина! - поправи го без капчица от укор.

- Ъ-ъ-ъ... О"кей - Марина! - намести се във фактите. - За първи път в живота си усещам, че от смеха може да се получи по-силно дори от сексуалното удоволствие!

- Не! Грешиш... - грееше все по-усмихнато лицето й насреща. - От сексуалното удоволствие по-добро няма!

- Ще трябва да се постараеш да го докажеш! - не се стърпя да не прояви остроумие.

- Да! Имам на ум едно-две неща... - припълзя още по-близо до него и, като сви вече абсолютно излишния горен чаршаф криво-ляво на топката, метна го настрана и с цялата дължина на тръпчиво гладката си, с вид на вкусно, леко препечено кожа, уви се около него в ласка, която потвърди думите й, понеже точно сега, под първите слънчеви лъчи в тихата юлска утрин, нямаше равна на нищо друго под небето, от всичко онова, което човек можеше да се опита и беше в състояние изобщо дори да си представи.

Когато започна да му прави първото нещо, умът му все още беше зает с пресните впечатления от скорошния му избор. Трябваше честно да си признае, че не знае защо избра точно нея. И че не знае дори дали въобще е в състояние да избира или самият той е бил предварително вече избран, или пък всичко това, в края на краищата, е само един прост плод на чиста случайност. От всички красавици, които спокойно препълваха отпуснатото и по отпускарски лековатото пространство наоколо, тя като че ли се отличаваше с особена обаятелност, породена не само от, по чисто естествен път, ранновременната й жизнена хубост, но и с  едно вродена първичност и природно благородство на жестовете, които бяха толкова категорични в своята простота и точност, че не оставяха след себе си дори следа от съмнение в нейните намерения. Имаше плътно и вкусно тяло. Целуваше се в захлас. При първия допир с нея имаше чувството, че ще ослепее или ще оглушее от радост. Или че ще остане инвалид за цял живот, ако тя не спре да го прегръща с такава тиха вътрешна жар, че да прави неспособни да го държат краката му.

Не! Не я избра той - избрала го беше тя! Сега си спомни със сигурност. Беше завил зад ъгъла и първото, което беше успял да усети, след агресивно похотливия аромат на нейните гъсти кестеняви коси, които като нечакан дъжд изневиделица ослепиха очите му, бяха жарките устни и връхчетата на зъбите й, там, долу в самата основа на шията си - мястото на което обичаше да го целуват най-много и то точно по начина, по който и тя го целуваше, именно тук и именно, точно сега.

В края на "първото нещо" усети лек пукот и лека искра долу, откъм слабините си и се веднага отвори очи, за да се увери, че всичко му се върти пред очите, докато меко изтичаше между устните й. Смехът или не - по-скоро слънчевата усмивка пак озари лицето му и сякаш в миг се предаде и върху нейното.

- Ето, виждаш ли!? - галеше буза в корема му, докато все още преглъщаше с осезаема и невинна наглед наслада. - Виждаш ли, че няма нищо по-хубаво!

Даже не й отговори, а само врътна и кимна с глава няколко пъти последователно, за да се опита да изрази чувствата си.

- Ш-ш-ш-т! - постави пръст върху устните му. - Не говори и не гледай! Второто нещо е още по-специално!

И той веднага се подчини. А тя започна и с "второто нещо"...

Тогава целият свят се срина! Целият свят, който познаваше или само си беше мислил, че досега познава. Свят, в който взаимно проникването беше напълно излишно, подло, несъществено и дори - неприлично и непонятно. Светът се срина, а на негово място се настани усещането, че е обладан... Изпълнен и препълнен не от своите собствени чувства, а от невъобразимо сладката ласка и непоносимата, тотална и пълна емоционална взаимност на едно само допреди броени часове съвсем непознато и затова - поне сто пъти по-магично, по-отвъдно и по-тайнствено същество... Същество, на което сякаш беше съдено именно днес да го отведе до самия ръб на мислимите чувства и да му покаже пътя дори по-нататък отдвъд и към без-края!

* * *

- Много смешно идваш на себе се! - довери му, щом разбра, че отново я чува. - Въобще, ти си толкова смешен! От началото си мислех, че си само дръпнат сухар, а пък ти се оказа страхотна компания!

- Да-а-а... - въздъхна до дън душа от искрено задоволство. - Аз мога да бъда наистина страхотна компания!

- Знаеш ли! - оживи се тя върху гърдите му. - Знаеш ли кое е най-хубавото при секса!? Това, което на повечето им липсва и което го прави страшно скучен, ако трябва да го правиш с тях?

- Кое? - даже не отвори очи, за да не губи нито грам от тая  тиха сладост на вътрешната отпадналост, която го бе обзела.

- Най-хубавото при сексът е да има забава и смях!

- Е, ами аз не мога да не се смея, докато ми целуваш гърдите!

- Нали?! Не можеш?! И аз не мога! Но то не е смях, а е - ох, как да се изразя! - то е една такава хубавост, която не може да не те накара да се усмихнеш!

Тук я погледна. С учудване и с някаква нотка на уважение, сякаш.

- Ами, да! Къде пише, че само мъжете трябва да целуват жените си по гърдите?! Аз нали, като съм с теб, искам да ти направя точно това, което и ти на мене ми правиш! Ти, например, като ми целунеш зърната, на мен ми иде да гръмна! Защо и аз да не те целувам по твоите!? - погледна го с очакване за одобрение. - И на теб също ти се иска и ти да гръмнеш от толкова много хубавост, нали?!

Тук даже изцъка с език няколко пъти, но от уважение, без грам високомерие или подценяване. Просветна му:

- Знаеш ли, че току-що откри формулата за истинското, реално щастие на Земята!

- Стига, бе! - плясна го с длан по детски игриво. -  Верно?!

- Верно, я! И аз самият не бих се сетил по-добре да го кажа!

Тя обаче не продължи с радостта, а стана изведнъж твърде тиха и твърде дори сериозна - нещо, което беше така непривично, че го накара и той да утихне.

- Слушай... - започна едва чуто, опряла длани, а върху тях и брадичка все там, върху гърдите му. - Ти нали знаеш, че аз не ти поставям никакви изисквания... Като съм с тебе сега, нямам нужда от никакви правила... Просто съм с тебе и... Толкоз... Ама, ако не съм с тебе... - приглуши още повече глас, -  да знаеш, че ( без да искам да ти поставям никакви условия и никакви правила - само го казвам...) ще ми е супер много, ама супер много тъжно и мрачно...

И не му даде да я прекъсне, този път с цяла длан.

- Мълчи! Само го казвам, това с нищо не те задължава!

И, без да сваля ръка, продължи да затиска устата му, докато го попита:

- А, какво означава думата "пошла"?! Тая дума, честно, не я знам! Това да не е някаква обида?! А?! Обида ли е?!

Той се кокореше, понеже не можеше да й отговори заради ръката върху устата, но тя така и не го освободи, а само добави:

- И да е обида - не искам дори да я знам!

Тук най-после го пусна, но след това, което добави, нямаше никакъв смисъл да й се отговаря:

- Знам, че си по-умен от мене и то не просто по-умен, а по-умен в пъти! Аз пък обаче си знам и собствената цена! А пък този, когото обичаш, дори и много силно да иска, изобщо не може да те обиди, защото, ако не го обичаш повече от едната проста обида, какво изощо ще правиш с него! Нали?!

* * *

Заклетият стар ерген Чавдар Чимев или иначе казано "Чочо"   се събуди на седми юли точно в шест часа сутринта, в деня   на своя четиридесет и пети рожден ден с чувството за огромна загуба, но едновременно с това и с чувство на напълно законна гордост. Веднага след като свали подмокрените от неочакваната нощна полюция боксерки и взе душ, той си наля кафе и, без да се съобразява с ранния час, грабна слушалката на телефона и набра номер.

- Копеле! - рече той, щом от отсрещната страна отговориха. - Копеле! Днеска сънувах сън! "Какъв" ?! Какъв... Секс-сън! Да! Днеска сънувах секс сън и... Свърших! Да! Копеле, това ми е най-големия подарък за рождения ден! Бях сигурен, бях убеден, че докторите грешат! Сигурен бях, че "момчето" може още един път поне да се възбуди, да се разгорещи и да свърши! И - ей, слушай! Да знаеш, копеле, от мене да знаеш! Възрастта, копеле и по-точно страхът от възрастта, страхът от възрастта, копеле   е илюзия! Пълна илюзия, мамка му... Бе, "кое време е"?! Айде, сега - "кое време е"?! Откъде да знам кое време е, братче!? Въобще не ми пука кое време е! Ти не се ли радваш за мене!? Ами, да! С тебе, с кой друг да сънувам аз еротични сънища!? Само недей да ревнуваш! Ще говорим довечера! Окей!? Хайде, до довечера! Хайде! Целувам те, разбира се! Да! И по ушичките те целувам, и по нослето! Добре и по дупето! Да! Айде! Чакам те! Чакам с нетърпение! Да! И, ей, да не вземеш сега да купуваш цветя и разни там глупости! Не - ти ми стигаш! Пък и очевидно е, че ще съм ти приготвил една изключителна изненада!